» Левски Атланта
начало » Левски Атланта
сподели във  Facebook  Svejo.net 
Българин в Атланта нарисува Левски

Росен Райчев създаде най-естествения портрет на Апостола

(04/03/13) Нарисуван през пролетта на 2008 година в ателието на Росен Райчев-Росин в Атланта, портретът на Васил Левски е пропътувал океана, за да стигне до България. На 2 юни (Деня на Ботев) 2010 г. е посрещнат в президентството с много почести.

Първата идея на Росен е да го подари на българския парламент, но тя бързо потъва в хаоса на злободневието и амбициите на една или друга страна да застане зад него. Действащият тогава президент Георги Първанов предлага портретът да се закачи в президентството, защото Левски е символ на българския дух и идентичност.

Едни от най-хубавите по­даръци, които животът може да ни поднесе, са срещите с необикновени хора. И с техните вълнуващи исто­рии. Истории, които връщат към себе си отново и отново. Човекът, с когото ще ви срещ­на, носи история за национална гордост, за артистични ус­пехи и духовни прозрения. История, която започва пре­ди години в Атланта с един портрет на Васил Левски (от 2 юни 2010 г. той респектира в президентството на Бъл­гария) и която пулсира вър­ху стотици други платна. Историята на българина Росен Райчев, или Рос Росин (как­то е познат по света), и нео­бикновените портрети, които рисува. Портрети, които го­ворят. Които разказват исто­рии и задават въпроси. Порт­рети, които могат да бъдат срещнати в частни колекции, държавни институции и на­ционални музеи по всички краища на света.


Как се роди идеята за портрета на Апостола?


- Въпрос на вътрешно узряване. Позволих си амбициозния риск да подходя към Апостола на базата на натрупан извес­тен опит. Поводът беше пре­дизвикателството, скрито в образа на Левски. Ако резул­татът беше незадоволителен, не бих го показал. Но когато завърших портрета, поканих приятели - българи, които живеят в Щатите, за да видя и тяхната реакция. Тя беше спонтанна и възторжена и си казах: ОК, заслужава си.

Защо предпочитате портретите?

- Това, което най-живо ме инте­ресува, е човешката природа, характерът на човек. Онова, което ни кара да се замислим кои сме, откъде сме... всичко, което ни мотивира и радва... целият характер и драма в чо­вешката природа. Нарисувал съм хиляди лица през послед­ните десет години. Човешката природа е това, което ме инте­ресува - многообразието, дъл­бочината и драмата. Как най-добре би била изразена тя, ако не в портрет - в човешкото лице и очи, в това, което се крие зад тях.

Какъв е процесът по създаването на един портрет?

- Разговорът е задължителен. Особено разго­ворът с хора като Левски, Вашингтон, Одри Хепбърн... В момента работя над портрета на Томас Джеферсън, който е и най-големият ми проект до момента. Разговорът с лич­ностите е задължителен, но той е по-скоро въ­трешен. Диалогът е решаващо важен, защото без такъв контакт няма смисъл да се тръгва към платното. Това, което е истински ценно и важно, не е физическата прилика с модела - като Морган Фрийман, с когото се срещнах няколко пъти за портретите, които му нари­сувах (правихме снимки, имахме разговор) или президента Картър. Много по-важен е онзи безмълвният, психологическият, емо­ционалният диалог с модела. Той винаги съ­ществува на много фино духовно ниво. Най-важен е образът, оформил се в главата ми.

Коя личност ви е била най-трудна за пресъздаване?

- Всеки е труден посвоему - сложен и комплек­сен. Но мен трудностите ме предизвикват, за­щото „трудно" означава сложен, комплексен образ. Личност, която може да бъде четена и разчитана. Тази многопластовост е щастливо предизвикателство. И все пак... Левски беше най-труден. Защото не става дума само за фи­зическа прилика, но и за необходимостта на всички нас да срещнем духа му. И ако гово­рим за трудност, то най-трудно е да се запе­чати духът на човека върху платното. След всички години на рисуване (аз рисувам от дете) в нито една художествена практика не ми е било преподавано как се рисува дух. Как се рисува съзнание. Как се рисува драмата на душата.

Излагали сте свои платна в галерии по цял свят. Предвиждате ли изложба и в България?


- По принцип много рядко правя изложби. Обикновено излагам само 5-6 мои картини. За разлика от обичайния творчески живот (на другите художници), които рисуват определе­но количество картини всяка година и накрая правят една голяма изложба, аз нямам такава практика. Обикновено работя върху поръчки от големи институции или музеи, или портре­тите отиват в частни колекции. Рядко се стига до реална изложба. Картините не се задържат дълго в ателието ми. От логистична гледна точка е трудно да се съберат картини от САЩ, Европа, Далечния изток и Африка за изложба. Надявам се, че един ден, живот и здраве, ще направя в България, макар и с малко платна.

Портретите на кои известни личности бихте желали да нарисувате?

- В момента работя над портрета на Джеферсън и още един портрет (винаги правя по някол­ко неща едновременно, за да е интересно) - на Ганди (символ на милиард и половина души). От българската история бих искал да направя и портрет на Ботев. Вече съм на­правил някои скици. Приятели и почитатели от цял свят ми предложиха да направя такъв портрет.

Може би защото сега повече от всякога България има нужда да се възкресят нацио­нални герои?


- Така е! В огромния информационен поток, в който живеем, в тази революция на социалните медии за съжаление се изгубват ценни и важни национални образи, които човек винаги носи в себе си като вдъхновение. Те са важни. Тези портрети идват в пълен контраст на безкрайния океан от образи, които идват и изчезват.

Колко често се връщате в България?

- Моите родители и родителите на съпругата ми живеят в България, както и приятелите и роднините ни, затова се връщаме в родината поне веднъж годишно.

Кое от родината ви липсва най-много?


- Нищо не ми липсва, защото всичко най- ценно от България нося в себе си - в съзнанието и в сърцето ми. Това е цялата духовна съкровищница - и картините на нашите майстори, и поезията, и музиката... всич­ко, което е ценно. Патриотичното чувство преди години беше толкова спонтанно и естествено в цялата обществена и училищна програма, че е останало завинаги в мен. Завинаги съм благодарен на тази задължителна система, благодарение на коя­то учехме по 10-12 стихотворения наизуст годишно. В момента мога да изрецитирам поне една дузина основни стихотворе­ния: цялото „Опълченците на Шипка", на Вапцаров (любимия ми поет), Дебелянов, Яворов...

Нося България в себе си, където и да оти­да, независимо от обстоятелствата. Давам си сметка, че е известен лукс да живея там, къ­дето искам, и да работя това, което искам, но в същото време да нося в съзнанието си, и то съвсем откровено, всичко най-хуба­во и ценно от България, вместо то да бъде помрачено от проблемите на ежедневие­то и дребнотемието (а такива има навсякъ­де). Нося България във възможно най-чист вид и тази енергия избива по един или друг начин. Както е с портрета на Левски и както ще се случи с Ботев.

Велиана Симеонова, “Хелоу”
Снимки: личен архив
Коментирай

ТЕКСТ:
ИМЕ:
E-MAIL:
ВЪВЕДЕТЕ КОДА:
     


 
реклама
 
ПРАВОСЛАВЕН
КАЛЕНДАР
11/21/2017
Сашо, Сашка, Цанко, Александър, Александра
11/23/2017
Екатерина, Катя
11/25/2017
Стилиян
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
 
  Форум  
   
реклама
» ПОСЛЕДНИ СНИМКИ » ОЩЕ НОВИНИ
СНИМКИ ОТ ГОЛЕМИЯ BG КОНЦЕРТ НА МАЯ НА 11 ФЕВРУАРИ 2012
реклама
 
 
Условия за ползване | Всички права запазени © 2009 JD Omnimedia L.L.C.   RSS news